Айкидо е съвременно японско бойно изкуство разработено от О'Сенсей - (големият учител) Морихей Уешиба между 30-те и 60-те години на 20 век. Подобно на другите японски бойни изкуства, освен метод на самоотбрана, айкидо е и начин на духовно и физическо самоусъвършенстване. Името айкидо се изписва с йероглифите ай (хармония, баланс, съразмерност), ки (енергия, сила) и до (път) и най-общо се превежда като "път на хармоничната сила". В основата му залягат движения от древните школи Дайто-рю айки-джуцу, Иуама-рю кенджуцу, Кито-рю, Ягю-рю, Шинкаге-рю, Ходзоин-рю, Такеноучи-рю, Теншин-рю, в които Уешиба се обучава като млад.


ключ никьо

Айкидо е смятано за едно от най-трудните за овладяване японски бойни изкуства. В този смисъл, ако трябва да се направи паралел между айкидо и джудо или между айкидо и карате, може да се каже, че например докато в джудо се използват техники за захващане на ръкавите и яката, и после за използване на възможността да се хвърли противника, противополжно на това в айкидо моментът на контакт е решителното време за действие. По-голяма разлика се вижда, ако се сравни с карате. Движенията в карате, най-общо могат да се сведат до удари с ръце и крака. Ето защо повечето движения изглеждат праволинейни, макар че са включени и някои кръгови движения. Същността на айкидо техниките е в цялостното кръгово и сферично движение. Праволинейното движение в айкидо е рядкост. Движения, общи с тези в айкидо могат да се открият по-скоро в японската фехтовка отколкото в другите японски бойни изкуства. По-лесно е да се обяснят техниките в айкидо, като се има предвид японската фехтовка поради което О-Сенсей винаги е твърдял: "Онези, които учат айкидо щом държат меч трябва да маневрират в съгласие с техниките на айкидо-фехтовката, а ако държат тояга, в съгласие с айкидо боравенето с тояга. Мечът или тоягата са продължение на тялото и докато не се научиш да се справяш с тях, като че са живи, не си научил истинското айкидо".


ключ никьо

Айкидо тренировките се провеждат по точно установен ред наследен от японските традиции. Съобразяването на трениращия с тези правила изразява отношението му към бойното изкуство, което практикува и помага за качеството на обучението. При изучаването на айкидо в повечето случаи се използва метода на т.нар. договорена практика, при която винаги предварително се знае кой атакува и кой се защитава. Изпълняващия техниката се нарича тори (наге), а атакуващия уке.


хвърляща техника тенчи наге

Обикновено сенсеят демонстрира техники и ги обяснява, след което учениците ги упражняват помежду си, опитвайки се да повторят показаното от него. Отработването на техниките има цел да увеличи ловкостта на движенията и повратливостта на тялото. Изгражда правилно положение на торса. Увеличава здравината и гъвкавостта на крайниците, но същевременно възпитава у практикуващия умения в използване на силата на центъра (хара), а не само на ръцете или на краката. Чрез многократни повторения айкидистът се приучава да се движи така, че да поддържа добра стойка на тялото си, да не нарушава равновесието си и същевременно ефективно да изпълнява техниките.


ключ санкьо

При усвояването на дадена техника практикуващият трябва да съблюдава някой от основните принципи, като ма ай ("дистанция") и дзeн шин ("бъди бдителен"), както и да се съобразява с основните характеристики на самата техника. Айкидо се състои от широк набор от техники, както с голи ръце, така и с оръжие. Принципите на изпълнение на техниките с и без оръжие са едни и същи.


задържаща техника осaе ваза

Основателят Уешиба казва, че "Боят с голи ръце и с оръжие е едно и също". Точните движения, с които те се изпълняват, не са определени до подробности, затова и съществуват разлики според различните школи.
Техниките почти винаги следват този ред на действия:
  1. Излизане от линията на атаката
  2. Извеждане от равновесие
  3. Хвърляне или заключване
Началото на изпълнението на техниката в повечето случаи започва с атака. Атаките по време на тренировка се извършват изключително от уке, за да се даде възможност на тори да изпълни техниката, която му е преподадена. Използването на удари от тори не е основа на техниката, а помощно средство. Задължително изискване към атаката е уке да я извършва концентрирано и силно, с намерение да удари или да захване здраво тори, тоест тя да е близка до реалната. В айкидо има много и различни видове захвати използвани като атаки, някой от които са: Изучават се също така и техники срещу атаки с ръце и крака като например от: За по напредналите в тернировките са включени техники срещу комбинация от захвати и атаки от: Харктерно за айкидо тренировките е и заучаването на различни техники от: Мнозинството от айкидо школите по света приемат тренировките с оръжия като неразделна част от обучението по айкидо. Морихей Уешиба никога не е водил отделни тренировки с оръжие, но заниманията с тях са били неразделна част от ежедневната практика в Хомбу доджо. Системите, по които се преподава работа с оръжие, се различават значително в различните школи. Най-често използваните оръжия са джо (дървена тояга), бокен (дървен меч), танто (дървен нож) и катана (самурайски меч). Те се използват за придобиване на усет към атакуващия, а също и за усъвършенстване на движенията и установяване на правилна дистанция между уке и тори. Както и в останалите бойни изкуства така и в айкидо се практикува ката (форма срещу въображаеми нападатели), но единствено с джо, бокен и катана.
Оръжията в айкидо

джо

бокен

танто

катана
Характерна част от тренировката за напреднали е джу уаза - свободни техники изпълнени срещу един атакуващ. Както и рандори - свободни техники изпълнени срещу повече от един атакуващ.
Степените в айкидо са според системата кю/дан. Има известни разлики в структурирането на ученическите степени (кю), изискванията и необходимото време за придобиване според различните школи.


тренировка на открито с катанa

Айкидо е подходящо за хора с различни интереси, възраст и пол. Техниките в айкидо следват принципа на не-съпротивлението, като изпълняващият техниката черпи енергия от атаката на своя партньор поради което не се изисква особена физическа сила.


ключ никьо

Приложната страна от заниманията с айкидо се изразява в способността да оцелееш в критична ситуация, а след това да обезоръжиш атакуващия, не само буквално, но и в един по-широк смисъл, като го “откажеш” да прояви отново своята агресия. Приложими за отразяване на нападения както в сферата на физическия контакт, така и във всяка друга форма на общуване, уменията придобити в айкидо дават чувство на увереност, самоконтрол, духовна чистота и уважение и като цяло изграждат вътрешната хармония на личността. Айкидо е и изкуство и отличен способ да се докажат на практика истинските измерения на всеки човек и да се усъвършенства неговата личност. Чрез методите си айкидо дава възможност на нашата личност да се идентифицира в своята цялост, превръща се в изкуство на самодисциплината в което различните техники са само начин да опознаем ограниченията си, да усъвършенстваме физическите и умствените си възможности и да шлифоваме своето "Аз".